Да чуеш отново отдавна забравена (но търсена) песен, е все едно да срещнеш стар приятел в автобуса. Свързват ви много общи спомени, общи преживелици, но пък отдавна не сте се виждали, позабравили сте се, затова отначало има едно леко притеснение от срещата, все едно тепърва имате да се проверявате, да не би някой от двамата да се е променил твърде много, за да се започне всичко от мястото, от което е приключило...

Така се почувствах, когато открих - съвсем случайно - една много хубава песен. Кротка. Бавна. Но пък затова свързана с много спомени и предразполагаща към носталгично завръщане към миналото. Поне в мислите. От което човек не се чувства никак натъжен. По-скоро се вдъхновява. Особено като преслуша и текста. И подрежда спомените в една смислена картина, която постепенно се изпълва с все повече живот и накрая оживява. Все едно се случва сега.

Хубаво е...

Песента е тази.

За всички, които искат да си спомнят за вече случилото се, при това с усмивка. Лека усмивка. Но весела:)