Предупреждавам, че по-долу следват малко простотии. Така че моля, който не желае да ги чете, да премине нататък...

Напоследък по улиците има една доста привличаща вниманието реклама на ауспуси. Рекламата привлича внимание, но е и гадна. В смисъл, поне за мен е неефективна. Защото аз лично не бих си купил ауспух от фирмата-производител. Не само защото нямам кола.

Рекламата представлява женски задник. И текст: "Ауспуси ****" (звездичките са името на фирмата, а не онова, което току-що си помислихте). А под задника коментар: "С най-добрият звук". 

Няколко неща имам да отбележа. Първо, рекламата наистина прави впечатление. "Но това ли е най-важното", питаше една друга известна реклама на любимата ми бира? Не, не е. 

Най-важната цел на рекламата е облъчените с нея да си купят продукта. Не знам как е при останалите, но при мене този път желанието да притежавам неповторимия ауспух не е особено силно. Иначе асоциацията е добра - аупух, газове, задник. Женски. Когато мъжът гледа женски задник, у него започва да се събуждат разни инстинкти, телесно съзнателно май му казваха рекламистите. Не казвам, че онова на картината изглежда зле, напротив. Но като си помисля какво прави ауспухът, нали се сещате какво ми хрумва? Всеки момент очаквам носът ми да го усети. И фактът, че звукът е най-добрият в случая няма никакво значение. 

Сега чета една интересна книга на Вит Ценьов. Доста е добра, смея да твърдя. На достъпен език, а в същото време достатъчно информативна. И цинична. Което май е най-големият й плюс.

Та там се казва, че когато един от елементите в рекламата отблъсква, цялата завера отива по дяволите. И точно това се случва с ауспусите и задника - страхотен казус за въпросната книга.

А това, че много хора ще говорят за рекламата, май няма никакво значение. Серджо Зийман, който се води един от гурутата в областта, също казваше, че едната гола познатост на рекламата не означава, че много хора си купуват продукта. И май е прав. 

И за финал - при всички тези газифицирани мисли се присетих за едно просташко стихотворение от близкото минало - триумф на гения на народния поет - и успях да го изровя от интернет. Не знам дали е вдъхновено от подобна реклама, но със сигурност казва много неща по въпроса:

"Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор. 
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас, 
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.

Пърдете бавно, във анданте 
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип "глисанте",
ту рязко - във речитатив.

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест. 
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

По принцип тя е облекчение 
в хранителния ни режим, 
затуй без свян и притеснение 
пърдете да се напърдим.

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид, 
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит. 

Пръднята, братя, дар божествен е, 
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена, 
тя никак, никак не смърди!

Пръдни и ти веднъж в живота си, 
госпожо, без да се срамиш! 
Аз знам, че всяка нощ в леглото си 
ти без стеснение пърдиш!

Пръдни със мен, приятел, здравата, 
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!"

Горе предупредих, че ще има простотии:)