Един от моите любими автори казва, че когато човек стои на ръба на бездна и гледа към нея, изведнъж си дава сметка, че всъщност бездната гледа към него. С очакване.

Въпросът е да устоиш на погледа на бездната, да се вгледаш внимателно в нейните "очи" й, и да разбереш, че там дълбоко се е стаил страхът от това, че може да издържиш на този поглед вкаменяващ... и да скочиш.
Човешката воля често е подлагана на значителни изпитания. Едно от тях е да се опиташ да прескочиш себе си и страховете си и да се срещнеш лице в лице с опасността. И това се случва, например когато решиш да катериш скали. 

Харамийската пещера се намира близо до Триград. За един обикновен човек, който не отделя част от времето си в специални упражнения по катерене, тя може да се окаже истинско предизвикателство. Въпреки че, казват, не е особено трудна за изкачване. 

На места обаче си е доста солидна тръпка да се решиш и да направиш следващата крачка. Обезопасяването е пълно, но все пак едно потискащо чувство на лека паника обзема катерещият се, когато вижда, че остава още малко до входа на пещерата, а това късо разстояние му се привижда като почти невъзможно за преодоляване. И само волята може да го застави да продължи напред. 

А след това спускането в 40 метрова дупка, в по-голямата си част тъмна, е поредното доказателство, че любопитството е сила, която побеждава дори и страха. Много често.

Заслужава си...