Един страхотен филм на Костурица, доста преди не по-малко култовия "Црна маца, бели макор", показа циганите в една светлина, която все пак ни кара да се поазамислим, че и на тях хич не им е лесно. "Циганско време".

През последните няколко дни, въпреки отчаяните ми опити да не чета новини за т. нар. "етнически" междуособици, аз ги откривам на всеки втори ред - по блогове, новинарски сайтове, както и уж дълбокомъдрени анализи от разни мастити познавачи. И в един момент това ми омръзна.

Е, длъжен съм да споделя, че за мен проблемът с циганите (някои го предпочитат "роми", но това е само начин да ги обидим повече) не идва толкова от тях, колкото от голямата говорилня, която ги "светна" за определени права... Те пък нямаха нищо против да използват това, т.е. отвърнаха на сервиса с мощен ретур (по спортному) по диагонала и ни оставиха на линията да се пулим в недоумение как така са ни повели в резултата...

Относно етническия мир - ясно е, че него го няма от рухването на социализЪма, ще рече от момента, в който Държавата (тук е с главна буква, защото преди не можеше човек да си позволи да я изпише другояче, пък говорим за миналото, нали) престана да е пряко ангажирана с въпроса за малцинствата. А и разпарчетосването на системата и резкия преход към псевдодемокрация допринесоха за усиленото възприемане на циганите като нещо мноого лошо.

Франсетата отдавна имат проблем с малцинствата, ама това е, поради щото го играят социална държава и стимулират по-бедните да я карат на помощи. На местно ниво тук, особено в някои градове, включително и моя роден, се случи същото. Което за мен е показателно, че подобна политика спрямо малцинствата не води до никакви успехи, напротив.

За да се справи държавата с подобно междуетническо напрежение, смея да твърдя, трябва да РАЗДЕЛЯ малцинството, а не да се юрне с рогите вперьод и да го клейми. Етническият мир ще стане реалност, т.е. хората ще спрат да забелязват различията, когато спрем да привиждаме циганите като лошите други, а успеем да живеем с онези от тях, които могат да бъдат "интегрирани" (колко грозна дума). Останалите, които са свикнали с копторите, нямат шанс за интеграция, забравете. Единственото, което оже да се направи, е, че те трябва да бъдат разделени, а не мразени. Защото единството, породено от насочената омраза, прави различните толкова силни, че онези, които се наричат мнозинство, всъщност имат чувството, че са извозени (в преносния смисъл). И затова определени псевдопартии коват рейтинг до небесата.

Разбира се, не ангажирам никого с това мнение. Но ако действително се търсят резултати, според мен те ще бъдат постигнати единствено със силата на разумна и целенасочена политика, а не с оръжие в ръка...

И със силна държавна намеса.

А аргумента, че държавата я няма, тук не важи - когато поиска, тя може да действа безкомпромисно. За добро или за лошо.