Има хора, които не се вместват в рамките на тоя свят. Те просто не успяват да намерят своето място в него, за тях той е съвсем различен и чужд. И светът сам по себе си ги смята за различни. И затова или ги заклеймява като лоши, като странни или пък просто забравя за тях.
Ако светът е сит, те са гладни. Ако е напоен, те са жадни. Ако е шумен, те са по-тихи от стая. Ако е щастлив, те плачат... За чудовището нормалното е чудовищно.

Подобни люде не успяват да се примирят с мисълта, че ще трябва да се съобразяват с онова, което ги заобикаля. Напротив - те опитват да променят нещата, да въведат ред, който само те разбират; да приспособят обкръжаващата ги действителност, Света, към собствените си представи. Но често тези представи са чужди на обикновените хора, на онези, които се опитват да живеят като останалите. 

И Светът, както винаги, реагира. И затваря тези хора, било в лудница, било в затвор, било другаде... или просто не им обръща необходимото внимание, пропуска ги да минат покрай него и не ги забелязва. И понякога, само понякога, този Свят пропуска страхотни шансове. А тях ги боли от това. И викат с пълно гърло, но няма кой да ги чуе.

"Образцова оригиналност на един субект в свободната употреба на неговите познавателни способности" е определение, дадено от Кант за гениалността. А отритнатите, мразените, странните и чудатите хора, може би затова ненужни на света, ги затварят, запушват им ушите, затварят им очите и устата. И стоят като грозна кръпка на дрехата на човечеството, което, въпреки че се въргаля в кална локва, все пак опитва да изглежда прекалено спретнато. 

От наша гледна точка изглежда напълно закономерно такива хора да стоят далеч от нас, под ключ, да не са свободни. От тяхна гледна точка затворниците сме самите ние, а те са на свобода там, където нас ни няма. И понякога (разбира се, не в случаите на опасни и потенциално престъпни отклонения, които кристализират в сляпа агресия) си мисля, че са прави. Но това не ги прави по-малко опасни в нашите очи. Нито нас прави по-смели. И може би губим от това.

Въпрос на гледна точка. Привилегирована гледна точка.

"...Свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени".
(Джон Стайнбек, "На изток от Рая")