На границата между Турция и Армения, на 45 км западно от Карс (да, същият Карс, за който говори Орхан Памук в "Сняг"(Kar), се намира призрачният град Ани. Преди около хиляда година Ани е бил столица на Арменското кралство, с население между 100 000 и 300 000 жители, по което е съперничел на Кайро, Константинопол и Багдад.

През 13 в. е завладян от монголите и опустошен, а последвалите няколко земетресения в региона отклоняват търговските пътища, включително Пътя на коприната, като превръщат някога процъфтяващата столица в това, което е сега.

Тъжна история за един велик град...

Когато миналата година пътувах за Грузия, мечтаех да имам още два дни, за да мога да отида до Ани. Тогава не се получи. Сега, ако успея да се добера до 5 свободни дни през октомври, ще отида. Обезателно.

Защото искам да видя града, чиято съдба арменският поет Аристарх от Ластивер оплаква в своята "Погребална песен":

„Къде са троновете на царете ни? Остават скрити за окото. Къде са легионите, които се нижеха пред тях в крепки редици като гъст градоносен облак, обагрени като пролетни цветя и така блестящи в униформите си? Къде е величественият, чуден престол на патриарха? Сега е пуст, отнет от владетеля, лишен от украса, покрит с прах и разхвърляни дрипи, а наследникът на трона е отведен в далечна страна като затворник. Молитвите и песните на свещеника са замлъкнали. Свещите - изтръгнати от красивите си свещници, лампите - мъждиви, сладкият аромат на тамян се е изпарил, а олтарът на нашия Господар е погребан в прах и пепел. 
Сега, когато всичко, към което някога сме били привързани, ни е отнето поради нашата порочност, сега кажете на небесата и на всички, които ни гледат оттам, кажете на планините и могилите, на мрачните гори, че също могат да ридаят за края.”

Повече за града можете да научите от сайта Virtual Ani.