Има нещо тъжно, неизбежно и меланхолично в последните страници. Били те страници на книга, на история (може би любовна) на живот или пък ако щете на страница в Интернет.
Малко преди всичко да свърши, ни обзема чувство на облекчение, че развръзката най-сетне идва; на ярост, че нещо няма да продължи; на примирение, че ще трябва да стигнем до края; на самота, защото вече няма да чувстваме онова, което досега е преминало през очите и ушите ни и сме оставени като единаци - да пазглеждаме до болка собствените си изживявания, свързани с книгата/историята/живота и т.н.
Една кратка агония, в която се борим, за да преодолеем мъката от това, че нещо приключва, от една смърт, за която ние предварително знаем, но не можем да направим нищо. Освен да не стигнем до последната страница. Но тогава нещата са съвсем различни и у нас остава тягосното чувство, че сме пропуснали нещо. И душевният ни мир започва да се разпада.
"Някой би могъл да каже, че мирът е животът - или смъртта - и че войната е смъртта - или мирът, тъй като е почти безразлично да се приемат респективно единия или другия и че мирът във войната или войната в мира е животът в смъртта, животът за смъртта и смъртта за живота, което е агонията"(М. де Унамуно). Агонията от разрушеният мир, или от смъртта, с която все воюваме, но в случая желаем, защото без нея нещата няма да бъдат пълни и завършени.
Агонията от неизвестното, защото ни остава толкова малко до края и знаем, че ще го има, но не знаем как ще се случи.
Агония, която чакаме с нетърпение, защото искаме по-добре да разберем как е нарисувана цялата картина. И не по-малко важно - да разберем как можем да намерим пътя, който води назад към реалността.
Здравей, Любов! Здравей, Живот! Как да ви нарисувам, ако не в червено? Как да ви разкажа, ако не без думи? Как да ви срещна, ако не от друг свят? Как да разбера, че вече ви няма, ако не в агония? И как да приключите, ако не като последни страници от интересна книга?
А на последната страница в Интернет пише:
"Поздравления!
Стигнахте до последната страница в Интернет. Надяваме се, че Ви е било интересно да скитате из мрежата.
Вече наистина няма какво повече да видите. Можете спокойно да изключите компютъра и да се върнете обратно към истинския живот".
И за край:
"...Прелистихме последните си страници.
Затворихме се, без да сме били...
Останаха неизвървяни граници
и мъка, от която ще боли..."
Ясен Ведрин, из "Стихотворения за съкрушените"