Роден съм в четвъртък, в 20:00 часа на международния ден на музеите и рожден ден на бившия папа.

Казват, че съм бил весело дете, защото от 40-дневна възраст съм тръгнал по сватби.
Отначало не съм плачел много, може би защото съм бил прекалено зает да сватбувам... Оженил съм три лели, двама чичовци и двама племенници, единият от които сега е на 50 години. Предстои да оженя много приятели, двама от които се венчаха този месец.

Дядо ми по майчина линия е имал 5 братя и сестри. Баща ми е имал седем братя и сестри. И досега не познавам всичките си роднини, въпреки че правя опити да ги събера в едно родословно дърво.

За първи път се влюбих на 7 години, за последен на 23. Последният път продължава и до днес, но за съжаление само като един прекрасен спомен.

В живота си съм умирал няколко пъти. Последният беше на 23 декември миналата година, два дни преди именния ми ден. Оттогава мисля, че онази част, която умря същия ден, никога няма да успее да се съживи.

Плакал съм често, но и често съм се смял. През времето, през което не правех нито едно от двете, успях да се науча да свиря на акордеон. След това успях и да го забравя. Мечтая да се науча да свиря на цигулка, но знам много добре, че това няма да се случи.

Имам много приятели. На няколко обаче държа особено много. С повечето от тях мисля да прекарам рождения си ден. Научих, че приятелите са може би най-важното нещо. Понякога по-важно дори от любовта. Защото тя може да си отиде, а приятелите остават.

Преди три години започнах да пътувам и оттогава правя предимно това (когато не работя). Бях в 11 държави, но най-много ми харесаха две места: Кавказ в Грузия и Херцег Нови в Черна гора. През август заминавам за Сицилия. Догодина - Испания.

Имам много мечти и знам, че повечето от тях няма да се случат. Но има и такива, които са ставали реалност. Някои от тях съм сбъдвал самичък, други - с чужда помощ. За последен път това се случи на трети март тази година и ще го помня цял живот, въпреки че продължи не повече от двайсетина минути.

Помня страшно много неща, но повечето от тях не си струва да бъдат помнени. За онези, за които си струва, съм запазил специално място. Това място пази спомените от коварните игри на времето.

:)