Всяко семейство притежава определено количество сълзи, които трябва да изплаче в рамките на отредените му (един или няколко) човешки животи. И не може да си позволи да изразходва нито повече, нито по-малко сълзи. Затова има такива хора, ...

На границата между Турция и Армения, на 45 км западно от Карс (да, същият Карс, за който говори Орхан Памук в "Сняг"(Kar), се намира призрачният град Ани. Преди около хиляда година Ани е бил столица на Арменското кралство, с население ме...

Изпитвам някаква носталгична привързаност към филмите за Джон Рамбо. Не само защото са непреходна класика в екшън жанра, а и защото са квинтесенция на ултра схващането за One Man Army:)
Затова днес се просълзих от умиление и едва ли не пр...

 
Уморени от напразните, но вечни опити да си пробием път с тиха свещ през тъмната и сурова материя на познанието, избрахме друга посока и избрахме да пресрещнем безкрайното. Вглъбихме се в себе си и създадохме нов и интересен свят. 
Свят...

Има нещо тъжно, неизбежно и меланхолично в последните страници. Били те страници на книга, на история (може би любовна) на живот или пък ако щете на страница в Интернет.
Малко преди всичко да свърши, ни обзема чувство на облекчение, че р...

Когато бях малък, често ми се случваше да слушам музика, която ме омагьосваше. Не мога да го обясня много добре, но просто слушах с полуотворена уста и попивах всичко, като се съсредоточавах върху някой от инструментите, слушах предимно ...

Съвсем нормално е човек да не е чел някаква книга, на Орхан Памук, да кажем. Или на Умберто Еко. Или на Чехов, ако щете. В това море от литература никога няма да смогнем.
Някак ненормално е обаче да не си чел Дан Браун.
Е, аз не съм го че...

...Това не били картини на здрав човек. Били главно портрети, може би автопортрети, картините изобразявали хора. Това били измити, греховни и порочни хора, по тях пъплел порокът и грехът, нямало озарение, нямало дух и това съвсем веднага...